Няколко практически съвета за основите на ЕМ-агротехниката

osnovi
За повишаване ефективността на ЕМ-препаратите са разработени агротехнически методи на използване за органично или натурално земеделие.

1. Не може да се копае земята особено с преобръщане горния слой. Ограничете се до повърхностна обработка (на дълбочина до 7 см)

Технологията на натуралното земеделие не е нещо ново, тя води началото си от древните шумери: преди три хилядолетия, още преди Христа, те са обработвали полетата с чепати пръчки и са получавали по 200-300 центнера ечемик и пшеница на хектар. В своята книга „Нова система на земеделието“ (1899г.) Н. Е. Овсинский пише, че „не може да се бранува по-дълбоко от два дюйма (1 дюйм = 2,54 см). 4-5 дюймовата оран разрушава мрежата от каналчета и по този начин затруднява израстването на корените“, „…плитката, 2-дюймова оран води до бързото подобряване на почвата на значителна дълбочина“. Думите на учения са потвърдени от биолога и почвовед Докучаев, академика Малцев, народния земеделец Пономарев, японския фермер Масанабу Фукуока. Всички те твърдят, че ежегодната оран и прекопаването на почвата с преобръщане на горния слой унищожават плодородния слой почва.
Работата е там, че в повърхностния слой на почвата, на дълбочина 5-7 см живеят строги аероби, т.е. микроорганизми, които се нуждаят от кислород, за да могат да живеят.
По-дълбоко живеят представителите на анаеробната група: за тях кислородът е ОТРОВА. При оране с преобръщане на горния слой на дълбочина повече от 15 см, анаеробите се вдигат на повърхността, а аеробите слизат надолу. В резултат на това, множеството от организмите загиват. Но, както е известно, „святото място празно не остава“. На мястото на микроорганизмите, по правило, се заселва „дисбактериозна“ микрофлора.

Вредата от дълбоката оран се заключва и в това, че от нея се разрушава микроструктурата на повърхностните слоеве на почвата, разрушават се микроканалите, по които в тези слоеве приникват влага и кислород. В резултат на това, почвата изсъхва и се покрива с влаго- и въздухонепроницаема кора. При дълбоката оран, също така, се разрушава структурата на „биологичната помпа“, която снабдява горния слой почва с необходимите за растенията макро- и микроелементи.

Друг недостатък на дълбоката оран: на повърхността се издигат много силни плевели, като метлица, репей, коприва, киселец и др. (напр., семената на пелина се съхраняват в почвата до 20 години!). В случай, че пуснат корени, ще бъде необходимо ежегодно плевене.

Прилагайки ЕМ-технология, Вие ще се освободите от тежкото и вредно за структурата на почвата прекопаване на земята. Достатъчно е повърхностното разрохкване на почвата на дълбочина 5-7 см. При това сткруктурата на почвата при подобна обработка не се нарушава, а се разрохква и се подобряват нейните „естествени земеделци“ – бактериите и микрофауната, а те се справят с тази работа много по-добре от която и да е изкуствена технология.

2. Мулчирайте!

Мулчиране – това е агропроцес, при който повърхността на почвата се покрива с органичен материал. Като мулч може да се използва както напълно ферментирал компост или тор, така и който и да е друг органичен материал: зелена и суха трева, слама, листа, стърготини, черупки от слънчогледови семки или отрязани плевели. В природата на съществува гола земя, тя винаги е покрита с листа или трева. Голата, незащитена почва прегрява на слънце и влагата бързо се изпарява, а след дъжд се превръща в кал и престава да диша, преохлажда се, когато има слана и ерозира от вятъра. Процедурата дава положителни разултати, тъй като мулчът защитава земята от прегряване и изсъхване от слънцето, допринася за усиленото поглъщане от почвата на влага и на питателни вещества от въздуха, не позволява развиването на плевели. С течение на времето, мулчът се превръща в хумус благодарение на съществуващия между почвата и мулча ред изключително полезни за растенията гъбични микроорганизми.

3. Откажете се от химическите торове

Микроелементния химически тор действа на почвата като наркотик, влошавайки нейните биологични свойства. Внесянето на азот, фосфор и калий в почвата (за количественото и качествено съотношение на които, впрочем, няма единно мнение даже сред водещите агрономи и почвоведи) способства за формирането на мощни коренова система и зелена част на растенията, но при това от почвата усилено се измиват микроелементи, като например селенът.
Отсъствието на селен в почвата понижава имунитета на растенията, и Вие ще бъдете принудени да се борите с химически средства с болестите и вредителите, отново изтощавайки и заразявайки почвата.
Макроелементите носят полза на почвата само в случай на едновременно внасяне на микроелементи.

По думите на професор Докучаев, самите растения внасят в почвата много повече органични материали, отколкото взимат. Растенията получават от почвата само от 2 до 6% от химическите елементи, а останалите 94-98% са от въздуха! Затова не е нужно да се почистват органичните вещества от лехите и полетата. Необходимо е след прибирането на реколтата да се оставят растителните остатъци на повърхността на почвата, да се добави само бактериална закваска от ЕМ-препарата за тяхната ускорена ферментация. Връщайки в почвата даже 20-30% от растителните остатъци, Вие ще осигурите на растенията подхранващи химически елементи за 2-3 години напред: само така може бързо да върнете естествената плодородност на почвата, без допълнително внасяне на химически торове. Анализът на всяка почва, съдържаща органични материали, показва че количеството азот, фосфор и калий в нея е много повече, отколкото е нужно на растенията, но заради отсъствието на ефективни микроорганизми, тези елементи се намират в почвата на недостъпна за растенията форма.

Постоянното внасяне на повишени дози минерални торове (например, в Украйна замърсяването на почвите с минерални торове през март, 2011г. възлиза на 121-257 т/ха) въздейства отрицателно на състоянието на микробната флора в почвата: рязко се понижава азотфиксацията, солите на минералните торове разрушават хумуса, а в разтворите на минералните торове загиват микроорганизми. А нали именно ефективните микроорганизми превръщат в лесно усвоима форма намиращите се в горните слоеве на почвата органични вещества и пренасят по хранителната верига необходимите минерали, до които корените на растенията не достигат.

Затова допълнителното внасяне на химически торове в почвата в повечето случаи е не само безполезно, но и вредно. Оставената в покой почва поддържа своето плодородие по естествен начин, в съответствие с естествения цикъл на живот на растенията.

4. Използвайте зелено торене

Един от начините за органично обогатяване на почвата се явява засаждането по всички свободни участъци от земята със „зелени торове“, например, под плодните дървета. Зелени торове могат да бъдат кои да е едногодишни растения – бобови, зърнени, кръстоцветни (кресон, синап, рапица, бяла детелина, вълчи боб и др.). Те не само съживяват почвата и я снабдяват със зелена маса, а и с корените си структурират нейния горен слой. Обикновено засаждането на зелени торове се извършва през есента, след прибирането на реколтата, или през пролетта, месец до засаждането на основните култури. За подхранване на зелените торове се използва разтвор от препарата „Байкал ЕМ-1“ с концентрация 1:1000. След 1-1,5 месеца, когато пораснат зелените торове, се подрязват, а зелената маса се заравя в почвата, предварително полята с разтвор от препарата „Байкал ЕМ-1“ 1:200-1:500. Зелените торове успешно заместват оборския тор, компоста и минералните торове.

5. Откажете се от премахването на плевелите

Плевелите играят своята важна роля в създаването на почвеното плодородие. Основният принцип е следният: плевелите трябва да се контролират, не да се унищожават. Веднага след приключване на дълбоката оран и преобръщането на горния слой на почвата, броят на плевелите рязко намалява. Така, внесеният през есента ЕМ-компост или поливането на почвата с ЕМ-разтвор (1:100) провокира растежа на плевелите, които попадат под есенните слани и загиват, без да успеят да се разпространят. Борбата с плевелите трябва да се провежда не по-късно от 2 седмици до настъпването на сланите.

Този метод за провокиране растежа на плевелите може да се използва и през пролетта, когато почвата се е затоплила до 10°С. 2 седмици след внасянето на компоста или обработването на почвата с ЕМ-разтвора (1:100) плевелите се подрязват. Прясно отрязаните плевели, подложени на действието на ЕМ, загиват. Сламеният мулч и покритието от бяла детелина, положени под растенията също осигуряват ефективен контрол над растежа на плевелите. По този начин, след 2-3 години Вашата почва напълно ще се изчисти от плевели и ще придобие естествена плодородност.

6. Откажете се от химическите средства за защита на растенията

В естествените условия на растеж на растенията вредните насекоми и болести не се разпространяват толкова, че да възникне необходимост за използване на химикали. Разумният подход за защита е отглеждането на силни растения в здрава среда. Изкуствените методи на защита са „все едно да покриеш покрив с хартия“ т.е. работа, която се извършва, за да се работи още повече.

За да се предотврати появяването на болести и вредители, както и справянето с тях през летния сезон, е необходимо растенията да се пръскат с разтвор ЕМ-5. При превишаването на критичния праг на вредители е възможно пръскане на растенията с пестициди, но само по финодисперсен начин.

ВАЖНО!

Не се оставяй да бъда измамен!

Baikal-indetifikazii1