imgh0gfkJ

Птичий тор — статистика

Опит за преработване на птичи отпадъци в Селскостопански птичарник (ССП) „Красногвардейский“, Свердловска област, Русия)
Л.В. Соломенникова е главен ветеринарен лекар в (ССП) „Красногвардейский“, Свердловска област), Е.П. Володина е студентка от 4 курс на ветеринарния факултет на Свердловската селскостопанска академия.
За превръщането на птичи отпадъци в ССП „Красногвардейский“ има карти, обаче извозването на отпадъците през пролетта се явява голям проблем заради лошите пътища. Проблем е също, че птичите отпадъци излизат от работните помещения с влажност 90%.
Из оптите за складиране на отпадъците е избрана природна яма с дълбочина 1-1,5 метра. Дълбочина на подземните води – 5 метра. Препаратът „Байкал ЕМ-1“ е добавен към фекалиите при товарене в транспортното средство както следва: 1 литър на тон течни фекалии: през първата седмица – 1:100, по-нататък – 1:1000 постоянно. Препаратът е разреден с вода при добавяне с цел осигуряване равномерно разпределение. По време на транспортиране, препаратът добре се смесва с птичите фекалии.
От април до юли 3 хил. тона птичи фекалии са изляти в природната карта. Допълнително 2 пъти месечно повърхността на фекалиите е пръскана с разтвор „Байкал ЕМ-1“.
Рязката специфична миризма бързо изчезва. Към есента на повърхността на фекалиите се образува коричка. При взимане на проби се открива, че под кората влажността на масата е 60-70%.
Изследванията, проведени в акредитираната лаборатория на Федерално държавно учреждение „Център за лабораторни анализи и технически измервания на Уралски федерален окръг“, показват отсъствие на патогенна микрофлора и вредни елементи. Биотестовете на субстрата на дафнията и водораслите установява, че преработените отпадъци спадат към 5-ти клас опасност.

Резултати от анализа на проби на отпадъци в СХП «Красногвардейский» (кокоши курешки отлежали, обработени с препарат «Байкал ЕМ1»)

Компонент Съдържание ± грешка, мг/кг
проба № 1 — дата селекция 15.10.2005г. проба № 2 — дата селекция 21.1 1.2005г. проба № 3 — дата селекция 26. 11.2005г.
Амониеви йони 3600 ±612 2850 ±485 300 ± 51
Кадмий 0,15 ± 0,06 0,35 ±0,15 0,7 ±0,3
Калий 3063 ±521 3160 ±537 6 116 ±1040
Мед 36,4 ±6,2 24,7 ±4,2 144 ±24
Арсен 4,7 ±2,0 3,7 ±1,6 8,4 ± 3,5
Нитрати 307 ±52 32,5 ±5,5 2928 ±498
Олово 7,0 ± 1,5 6,4 ±1,3 6,8 ±1,4
Фосфати 27 818 ±5842 17 525 ±3680 43 970 ±9234
Цинк 164 ±28 6,4 ±1,1 165 ±28
рН на водния екстракт 8,2 ± 0,1 (ед,рН) 8,4±0,1(ед.рН) 7,8±0,1(ед.рН)
Влажност, % 43,3% ±0,4% 24,3% ±0,4% ±0,2%

Резултати от биотестовете

Тестова проба Смъртност на дафнията в опитната група, в % към контролната Понижаване числеността на клетките на водораслите, в % към контролата На по-чувствителните тест-обекти
Кратност на разреждане Оценка на тестовата проба
Отлежали кокоши курешки, обработени с препарат „Байкал ЕМ-1“
Проба № 1 от 15.1.05 г. 0 0 без разреждане не оказва остро токсично действие
Проба № 2 от 21.11.05 г. 0 0 без разреждане не оказва остро токсично действие
Проба № 3 от 26.11.05 г. 0 0 без разреждане не оказва остро токсично действие

Резултати от микробиологичните и паразитни изследвания

№№ п/п Определителни показатели Единици на измерване Резултати от изследванията Количество допустимо ниво НормативниДокументи на методите на изследване
1 2 3 4 5 6
МИКРОБИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Образецът е вписан в 10 час. 5 мин. на 14 юни 2005г.
Регистрационен № 1170 в дненика; № 1 1 70 в протокола на изпитанието
1 1 IsTorcHHMc микроорганизми, в т.ч. салмонели Не е открито Отсъствие МУ 1446-76
МИКРОБИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Образецът е вписан в 10 час. 5 мин. на 14 юни 2005г.
Регистрационен № 1170 в дненика; № 1 1 70 в протокола на изпитанието
1 Ларви на мухи екз./в почвата 20х20см Не е открито 0 МУ 28-6/3-1984
2 Какавиди на мухи екз./в почвата 20х20см Не е открито 0 МУ 28-6/3-1984
3 Яйца на хелминти екз./кг Не е открито 0 МУК 4.2.796

Общо са получени 1800 тона насипни органични торове от птичи фекалии, без специфична миризма, предложени на градинари.

ЕФЕКТИВНОСТ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПРЕПАРАТА «БАЙКАЛ-ЕМ 1» ПРИ ПРЕВРЪЩАНЕ НА СВЕЖИ КОКОШИ ОТПАДЪЦИ

В.Л. ГРИЦЕНКО
Превръщането на отпадъците от птичарството в селското стопанство остава сериозен проблем, решението за който се намира в предотвратяването и изключването на замърсяване на околната среда, ефективното използване на кокошите отпадъци за торене на земята, повишаване на плодородността на почвата и продуктивността на селскостопанските култури.
В книгата си „Преработка на отпадъците в птичарството“, В.П. Лъсенко [5] разглежда въпроса по използването на кокоши фекалии в селското стопанство. В практиката на промишленото птичарство за обща качествена оценка на кокоши фекалии се използват, основно, показатели като относителна влажност, съдържанието на химически елементи и микроелементи.
Фекалии – това са отделяните отпадъци от организма на птицата във вид на дисперсна сурова маса с влажност 55-75%. При кокошките-носачки, в зависимост от храненето и възрастта, отпадъците съдържат 0,8-1,2% азот, загубата на който, в зависимост от сроковете и условията на пазене, може да достигне до 40%. Основния химически състав на фекалиите е следния: сухи вещества 34,5048,3%; пепел 14-40% (в т.ч. калций до 8,5%); фосфор 2-3%, сурови мазнини (етерен екстракт) 2,9-4,5%; сурови влакнини 14,25%; безазотни екстрактивни вещества 46-48%. Определено е, че при кокошките-носачки използвният от организма азот в храната съставя 53%.
Микроелементният състав се характеризира със следните величини (%): мед 0,0025-0,0094, желязо 0,01-0,04; цинк 0,004-0,56; манган 0,50-1,00; магнезий 0,019-0,044.
Кокоши отпадъци – това е ценен органичен тор, съдържащ всички основни хранителни елементи за растенията. Обаче, свежите кокоши отпадъци имат вискозна, лепкава консистенция и неприятна миризма. При нарушаване технологията на пазене, кокошите фекалии стават източник на замърсяване на околната среда съгласно микробиологичните и паразитни показатели.
Цел и методика на изследванията
В практиката на световното птицевъдство се използват различни начини за подготовка на кокошите отпадъци, осигуряващи безопасното им използване като най-ценен органичен тор: компостиране, обработка с химически препарати за засилване на азота и ликвидация на неприятната миризма, термична обработка и др.
Сега по цял свят се наблюдава постепенно развитие на органичния начин на селскостопанско производство, или както още се нарича, биологичен начин на производство. За органичния (биологичния) способ на производство в селското стопанство, безусловно, бъдещето – е отбелязано от авторите А.В.Голубов, Д.А Григориев, П.А. Шаблин [1, 2, 6].
Един от перспективните вътрешни микробиологични продукти се явява „Байкал ЕМ-1“. Препаратът подпомага развитието на ползена микрофлора, която повишава плодородието на почвата и количеството реколта в селскостопанските култури. „Байкал ЕМ-1“ превръща органиката в леснодостъпна и лесноусвояема за растенията форма, потиска развитието на патогенна микрофлора, оздравява почвата и растенията. Микроорганизмите подобряват структурата на почвата, увеличават биологичната ѝ активност и подобряват плодородието на почвата.
Авторите Ф.К. Гуселников, В.В Звездин, В.И. Зимин, Ф.К. Чугулаев [3, 4] в статиите си отбелязват, че използването на микробиологичните препарати „Байкал ЕМ-1“, „Тамир“ и „ЕМ-Курунга“ за препработване (компостиране) на отпадъците от селскостопанското производство, дава положителни резултати в получаването на висококачествени органични торове.
Особен интерес за нас представлява работата им върху компостирането на свежи кокоши отпадъци. Изследването е продължило около месец. Суровината за получаване на органични торове се явяват свежи кокоши фекалии с влажност 55-70% с температурен режим около 30оС. В съответствие с „Критериите за изнасяне на опасни отпадъци от клас опасност за околната среда“, свежите кокоши фекалии спада към 3-ти клас опасност. След компостиране на свежите кокоши отпадъци с използване на биопрепарата „Тамир“, полученият ЕМ-компост спада към 5-ти клас опасност.
Нашите изследвания са посветени на изучаването на ефективното влияние на препарата „Байкал ЕМ-1“ при преработването на свежи кокоши отпадъци с цел получаване на органични торове с необходимите физико-механични свойства, с минимален срок на въздействие на препарата „Байкал ЕМ-1“ и с минимални загуби на хранителни вещества.
За експеримента са използвани свежи кокоши отпадъци от цех за промишлено отглеждане на кокошки-носачки. Схемата на провеждане на изследванията:
1. Контролна група (свежи кокоши фекалии без добавки).
2. Свежи кокоши фекалии + препарат „Байкал ЕМ-1“.
3. Контрола (отлежали кокоши фекалии без добавки.
4. Отлежали кокоши фекалии + препрарат „Байкал ЕМ-1“.
Изследването е проведено в Областно Държавно Унитарно Преприятие (ОДУП) „Птицефабрика „Свердловская“ сред търговско стадо кокошки-носачки в птичарници с клетъчно оборудване „Бих-Дайчмен“ (Германия) на транспортната лента за събиране на отпадъци. Кокошите фекалии на транспортната лента в птичарника са обработени с препарат „Байкал ЕМ-1“ и се запазват в течение на 3 дни при температура не по-ниска от 18оС, след 3 дни получаване ЕМ-компост (тор) с определени свойства. Полученият по такъв начин ЕМ-компост (тор) от птичарника се разтоварва в транспортна каручка и се изнася на полето. Полученият чрез ускорено компостиране ЕМ-компост (тор), в зависимост от технологията на производство, може да се внася непосредствено в почвата след оран в пролетно-есенния период, а зимата – на повърхността. При това се подбират участъци с равен релеф, с дълбочина на снежно покритие не повече от 15-20см.
Внасянето на тор трябва да се съчетае със задържането на размразените води на ранна пролет. Подбирането на проби в птичарника се провежда 3 дни за микробиологични, паразитни изследвания, количествени химически анализи, които са проведени на 20.03.2006, 30.03.2006, 25.05.2006, 14.11.2006.
Разултатите от проведеното изследване показват: полезната микрофлора се увеличава няколко пъти. В разултат на това микробиологично изследване, патогенните микроорганизми, в т.ч. салмонели не са открити. В разултат на паразитологичните изследвания цистити, личинки на мухи, каквиди на мухи и хелмитни яйца не са открити. Микробиологичните и паразитни показатели на качествата на кокошите фекалии съответстват на изискванията по т.5.6. СанПиН 2.1.7.573-96.
Нормите за внасяне на отпадъците (фекалии) се установяват в зависимост от съдържанието на тежки метали в почвата. На основание получените лабораторни изследвания, броят на теоретично допустимите норми за внасяне на отпадъци по съдържание на тежки метали (съгласно приложение 15 СанПиН 2.1.7.573 – 96), показва, че съдържанието на бенз(-а)пирен, олово, арсен, живак, никел, кадмий, мед, манган, а също така и съдържанието на подвижните форми на никел, олово, хром в пробите от отлежали кокоши фекалии, са по-ниски от пределно допустимата концентрация (ПДК) на указаните вещества в почвата.

Съдържанието на бенз(-а)пирен, олово, арсен, живак, никел, кадмий, мед, манган, а също така и съдържанието на подвижните форми на никел, олово, хром в пробите от свежи кокоши фекалии (в т.ч. обработените с препарата „Байкал ЕМ-1“ са по-ниски от ПДК на указаните вещества в почвата. Със зачитане на т. 3.12 Сан¬ПиН 2.1.7.573 – 96 и т. 2.1.4. СП 1.2.1170 – 02 на „Хигиеничните изисквание към безопасността на агрохимикалите“, да за се избегне натрупване на токсични елементи в почвите със среден и тежък състав, не се допуска да се внасят повече от 10 тона/ха суха маса промишлено-битови отпадъчни води в чист вид или в състава на компостите; периодичността на внасяне не трябва да е по-често от един път на пет години; при леките пясъчни и глинести почви, нормата за внасяне съставя 7т/ха, периодичността за внасяне – един път на три години. Внасянето на отпадъци в кисели почви до тяхното калциране не се допуска.
Допустимата норма за внасяне на отлежали кокоши отпадъци в ОДУП „Птицефабрика „Свердловская“ по съдържание на манган се явява 1739,9 т/ха, на свежи кокоши отпадъци (в т.ч. обработвени с препарат „Байкал ЕМ-1“ – 3282,3 т/ха).
Изводът на специалистите от ОДУП „Птицефабрика „Свердловская“, провели експертизата: използването на отлежали и свежи кокоши отпадъци е възможно с цел наторяване, което съотвества на СанПиН 2.1.7.573 – 96 и „Хигиенични изисквания за използване на отходни води и техните седименти за напояване и наторяване“, СП 1.2.1170 – 02 „Хигиенични изисквания за безопасност на агрохимикалите“.
В нашето изследване, кокошите отпадъци имат киселинност от 6,8 до 9,2. По време на складирането, тя се изменя. Образуването на амоняка алкализира отпадъците. Добавянето на ЕМ-препарат окислява отпадъците и възпрепятства изпускането на амоняк.
Както следва от резултатите на проведените работи, рН в контролата през цялото време остава алкална, което подпомага загубите на азот във вид на амоняк. При добавянето на препарата „Байкал ЕМ-1“ се наблюдава окисление на кокошите фекалии за сметка на млечните киселини, които, заедно с амоняка, образуват нелетливо съединение – амониев лактат. С най-бързи темпове, съдържанието на азота се понижава в контролния вариант №1. Известно намаляване на съдържанието на фосфор, свързано със загубата му в газообразна форма във вид на рН. Значителни загуби на калий не са засечени.
Втора задача на изследването се явява получаването на извод за класата опасност на кокошите отпадъци, обработени с препарата „Байкал ЕМ-1“. В съответствие на „Критериите за внасяне на опасни отпадъци към класа опасност за околната среда“, утвърдени от наредба МПР РФ от 15 юни 2001г. № 511, ЕМ-компостът, получен от кокоши отпадъци от кокошки-носачки, с използването на „Байкал ЕМ-1“, спада към клас 4 за опасност. Предложената технология за внасяне на биопрепарат „Байкал ЕМ-1“ в свежи кокоши фекалии позволява препработването в ЕМ-компост на целия образуващ се в птицефабриката свеж кокоши отпадък през цялата година.

В хода на изпитанията са получени торове, несъдържащи патогенна микрофлора. Препаратът „Байкал ЕМ-1“, съдържащ активни микроорганизми, може да се препоръчва за използване при превръщането на свежи кокоши фекалии в тор.
Изводи
По съдържание на вредни вещества и тежки метали, по съдържание на макро- и микроелементи, необходими за нормалното развитие на растенията, полученият продукт отговаря на изискванията на СанПиН 2.1.7.573 — 96,СП 1.2.11700 – 02. Полученият (Таблица 1) високоефективен тор може да бъде препоръчван за използване в селското стопанство за възстановяване на плодородието на почвите, получаване на повече реколта, повишаване на хранителните свойства на растенията и подобряване на устойчивостта им към болести и колебания на времето.

Основни показатели на качествата на свежите кокоши фекалии
(на основание анализ на пробите от 20.03.2006г., 25.05.2066г., 2.11.2006г.)

Показател Съдържание мг/кг
Свежи кокоши фекалии Отлежали кокоши фекалии, обработени с „Байкал ЕМ-1
среден резултат среден резултат
Амониеви йони 9700 6600 6120 7474 7000 5733 9360 7364
Кадмий 0,16 0,8 0,6 0,52 0,33 0,6 0,1 0,34
Арсен <0,1 8,3 0,8 2,83 <0,1 6,0 11,1 2,4
Никел 3,6 7,8 4,9 5,43 3,8 6,9 3,9 4,87
Олово <1 1,2 4,8 2,34 <1 4,3 2,9 2,73
Сулфати 6458 12 277 12 718 10 484 7900 7694 8275 7956
Хром 2,3 7,6 3,4 4,43 1,2 8,7 2,1 4,0
Цинк 102 225 306 211 124 198 287 203
рН (ед.рН) 7,8 8,9 8,1 8,3 6,8 8,5 6,9 7,4
Патогенни микроорганизми Отсъстват Отсъстват
Патогенни микроорганизми Отсъстват Отсъстват

По своето агрегатно състояние, полученият тор е удобен за механично внасяне на полето. Предложената технология на внасяне на биопрепарата „Байкал ЕМ-1“ в свежите кокоши фекалии ще позволи да се преработи всичкият образуващ се в птицефабриката свеж кокоши отпацък в ЕМ-компост през цялата година.
Списание „Аграрен вестник Урала“ №3, 2007г

 
Baikal-indetifikazii1

ВАЖНО!

Не се оставяй да бъда измамен!